Едмънд Бърк
(1729-1797)
Британски държавник и теоретик на консерватизма. Роден в Дъблин, Бърк получава образованието си в Тринити колидж, Дъблин (1743 – 1748) и заминава за Лондон, за да преподава право. Скоро се отказва от намерението си и се отдава на литературна кариера под влияние на артистичния кръг, в който се движи – Джонсън, Голдсмит, Рейндълс и Гарик и става основател и редактор на „Годишен преглед“ (Annual Review). От този период са и първите му публикации: сатирата – Защитата на естественото общество (Vindication of Natural Society – 1756) и Философско изследване на произхода на нашите идеи за възвишеното и красивото (A philosophical Enquiry into the Origin of Our Ideas of the Sublime and the beutiful – 1757). Занимава се с политика и служи в канцеларията на лорд Халифакс – генерал-губернатор на Ирландия от 1761 до 1764. Създава трайните си и важни политически връзки едва през 1765г., когато е поканен от бъдещия Министър Председател – лорд Рокингам, от чието име пише много от творбите си. През 1782-1783г. Бърк заема пост като главен ковчежник в министерството на Рокингам и след това в коалицията Фокс-Норт. Други две, с които се заема Бърк през този период са: реформата във финансите на короната и регулиране на британското управление в Индия, по това време в ръцете на Ийст Индия Къмпъни. Във възгледите на Бърк за политиката доминира историческа перспектива. Той вижда държавата като резултат от процеса на историческия растеж, който той често оприличава на процеса на развитие на живите организми. Подобно на отделните части на тялото, които не могат да съществуват след отделянето им от тялото, държавата е също така и по-голяма и по-сложна от съставляващите я части. Той смята, че взаимоотношенията, съставляващи обществото, в крайна сметка зависят от нормалните реакции на съставящите го индивиди. Тези реакции са възпитанието, навиците и правилата, писани и неписани, чрез които хората се социализират. Бърк казва, че „индивидът е глупав, но човешкият род е мъдър“. Всъщност днес, той е известен като реформатор. „Трябва да се реформираме, за да се съхраним“ – казва той и отново: „Общество без начини за реформиране, е общество без начини за съхраняване.“ Но за Бърк реформата винаги трябва да има за цел да премахне явното настоящо зло и да се ограничава в рамките на тази цел. Тя не трябва да има за цел да подчинява обществото на изкуствено наложени стандарти. Чувствителността на Бърк на тема взаимовръзки между култура и институции го кара, въпреки крайния му скептицизъм да защити конкретните институции подкрепящи вярванията и действията на едно общество, което провежда консервативна политика .И по-конкретно, макар че бил за религиозна толерантност, той силно поддържал централната църква и макар, че не бил с благороднически произход, не можел да си представи общество без поземлена аристокрация. Само богатството, достатъчно голямо да осигури безгрижен живот, вярва той, можело да осигури непрекъснатост на културните традиции, на които се крепи обществото. Само поземленото, наследено богатство може да осигури материално лицата с интереси в областта на културата.