Първи март е един от най-обичаните празници у нас. Всяка година на тази дата се окичваме с мартенички в бял и червен цвят – мартеницата е символ на здраве, на новото начало и на идващата пролет.
Легендите за Баба Марта са много. Според една от тях тя е сестра на Малък и Голям Сечко (месеците Януари и Февруари). Тя често се сърди поради пакостите на двамата ѝ братя. Освен с лошотия те изпивали и цялото вино на Баба Марта, за нея не оставало и капчица от червения елексир. Щом тя видела празните бъчви, старицата се ядосвала и изпращала бури и снегове. Когато обаче яростта ѝ мине, слънцето пак озарявало небето. „Баба Марта е сърдита“, казват старите хора, щом времето се влоши.
В миналото хората вярвали, че на 1-ви март Баба Марта обикаля къщите и нивите. Затова домакините чистели старателно всяко ъгълче в къщата си в края на февруари.
Това почистване символизирало отърваването от всичко лошо, старо и ненужно, останало от миналата година. Хората изнасяли в двора си и червена покривка, защото вярвали, че това ще зарадва Баба Марта и ще предизвика любовта ѝ към къщата и нейните обитатели.
Друга версия пък казва, че обичаният амулет води началото си от Асапрухово време. Легендата разказва, че хан Аспарух получил вест от сестра си Хуба. Тя вързала свитъка с бял конец на крака на сокол или гълъб. По време на полета си конецът наранил леко крака на птицата. Така конецът се оцветил с червени багри. Зарадван от вестта от сестра си, хан Аспарух накичил целия народ с такива конци откъдето се смята, че произлиза и съвременната традиция.
Мартеницата е един от най – обичаните български символи. Най – често тя се прави от усукани вълнени или памучни бели и червени конци. Всеки един от цветовете има своето значение – белият символизира невинност и ново начало, а червеният олицетворява живота и плодородието.